Съвременната демокрация или криворазбраната идея за либерализъм и просперитет е изкривена проекция на теоритичната утопия за справедлив свят, при вида на която всеки мислител и борец за човешките права, оставил наследството си в пожълтелите томове, потъващи в забвение по прашасали полици, в името на „светлото бъдеще”, на „утрешното по-мъдро поколение”, би се обърнал в гроба си. Пламъкът на мисълта им, предназначен като цяр за човешките душа и тяло, приложен на практика постепенно е довел до днешната аморалност и отричане на най-висшото човешко качество – ума.
Западът, измерението на неограничените човешки възможности, символът на научното величие, на колосалния интелект, борбата за развитие и абсолютното щастие, в момента изглежда като гротескна абстракция на човешка фигура, която някога е била бог, издигнат на пиадестала на своите величествени постижения. Това е бил Човекът, „направил първите крачки по нови пътища, въоръжен единствено с голите си ръце и силата на ума си”. Днес този титан е развалината на предишната си божественост, низвергнат сам от себе си, оповаващ се на мита за миналото си величие.
Поради невъзможността да съзре и коригира собствените си противоречия, нашата „култура” обръща кръгозора си към „другите”, в сремежа си да се почувства значима. Непознатото и различното по определение се отъждествява със злото и погрешното. Следователно силите са впрегнати в нова „хуманна” кауза, а именно- просветлението и образоването на останалия свят, видян като по-низш и неразвит. Или с други думи казано, военният бомбардировач на демокрацията идва, за да изкорени вековните традиции, вярвания и култура и да превърне другите цивилизации в свои макети, послушни протежета на велия Запад, да ги обсипе с гранатната си любов! Най-важното е, че този акт не е повлиян от никаква лична изгода, а е плод единствено на безконечната грижа към ближния и неговото благоденствие.
Едно от най-достойните за възхищение качества на демокрацията е способността и да облича действията си с такава безкористност, че да заблуди сама себе си за чистите си намерения. Тя владее до съвършенство пропагандата на идеали, зад които се крият ниски цели и пресметливост. Фалшифицирайки действителността, избягвайки фактите и истинските имена, нашата така наречена житейска философия всъщност отрича истината и живота изобщо. А какво е спреведливо, ако не голата болезнена истина и не е ли тя една от поддържащите колони на нашия свят? На теория може би, но реално корените на западната цивилизация са като гъвкави змии, готови да се прегънат спрямо теченията на обществените води, за да ги приласкаят, успокоят и приспят с лъжовната песен за сигурност и свобода, докато лакомо изсмукват и последната капка живителна сила, държейки ги заключени в калните им вади и илюзорната представа за свободна воля.
А някога в представите ни светът е бил различен. След края на Студената война, разделяща света на „свободен Запад” и „комунистически Изток” като две озъбени кучета, лаещи едно срещу друго с ядрена бяс, Франсис Фукуяма предрича, че именно универсалната човешка същност ще бъде обединяващият фактор, който ще поведе света към нова ера – ерата на „края на историята”, в която разумът и търговията ще бъдат водещи в мирното симбиозно съжитество между нациите. Той вижда края на всички войни, усланяйки се на прагматичността на човека, като твърди, че войната вече не е израз на надмощие и сила, а прескъпо начинание, което никой не може да си позволи, носещо загуби (човешки и икономически) на всички страни и никому никаква изгода.
Но в какво се състои универсалността на западната демокрация? Фукуяма твърди, че тя не се налага със силата на оръжието, а чрез тази на разума и свободната търговия, при която двете страни са равнопоставени защитници на интересите си. Но изключвайки икономическия аспект, значи ли това, че приемайки модернизацията и технологичното развитие на Запада, другите нации трябва да забравят идентичността си и да прегърнат една чужда представа за света, загърбвайки своята култура и религия? И все пак реалността свидетелства за засилването на мюсюлманския радикализъм, фанатичните групировки събират все повече привържаници, обединени срещу западната намеса във вътрешните им отношения и опитите за промяна на системите им. Къде е разумното взаимно съгласие при събитията в Авганистан, Иран, Ирак, Либия? Криейки се зад лозунги като борба срещу тероризма, Запада марширува сред чужди земи, водейки чужди битки, нехаейки за собствените си проблеми, оставайки сляп за разпадащия се ред.
Съвременната демокрация е като гниещ плод, запазил привидно лъскавата си обвивка. Величието на индустриализма като въплъщение на вечно търсещия и надскачащ себе си човешки ум се е принизило до злобна алчност и консуматорство, неприкосновеността на индивида сега е просто безрасъдно своеволие на немислещо оскотено същество, свободната конструктивна конкуренция, предизвикваща най-доброто у всеки, се е изродила в чиста завист и разрушителност, свободата на словото, изразяваща иновациите и висините на мисълта, възвеличава цинизма като висш идеал и право на всеки на сляпа некомпетентна критика.
Но ние сме Великият Запад и светът е наш! Ние нямаме проблеми и всъщност с леки души, празни глави и добра воля искаме да помогнем на всеки да достигне нашето стъпало, последната еволюционна стълбица, Съвременният западен човек! Този музеен експонат, който трябва да послужи за пример на поколенията всеки път щом се самозабравят и възгордеят, всеки път щом забравят същността си, приспят ума си и загубят целта си. Нека погледнат назад и видят съществото изкачило върха на света с кървава пот на челото и кал по голите си ръце, но и с блестящата усмивка на безкомпромисния интелект, който вижда трудностите като сладки предизвикателства, а препятствията като стимул, нека се поучат от този животински вид, който покорил стихии и природа, заслепен от собственото си величие се препъна безславно и загуби финалната битката – тази със себе си.
