сряда, 4 април 2012 г.

Разширяването на Европейския съюз


Разширяването е една от основните стратегически цели пред ЕС и то е правно уредено в Договора за ЕС от 1992 година.
Там е посочено, че всяка демократична европейска страна има право на членство, стига тя да се ръководи според принципите на свободата и демокрацията, съблюдаването на човешките права и основни свободи, както и върховенството на закона.
Това право не трябва да бъде ограничавано.
Обявяването против разширяването би означавало обявяване против устоите на европейската идея за солидарност, равенство и толерантност.
Разширяването на Съюза наред с това  е и важен дипломатически инструмент. Не случейно Европейската комисия го определя като най-ефективния инструмент на външната политика на ЕС.
В икономически аспект то е полезно по отношение на разрастването на общия пазар, така важен за високо развити индустриални страни като Германия.
Разширяването разбира се не е самоцел, не се извършва от днес за утре, а един продължителен и сложен процес, с който не трябва да се спекулира и в който не трябва да се допускат двойни стандарти. 
През 2005 година започнаха преговорите с нашата мюсюлманска съседка Турция и ако те бъдат финализирани,  Европа ще докаже на практика идеите си за превъзмогване на различията по национален и религиозен признак и ще стои още по-стабилно и влиятелно на глобалната сцена.
 Този месец пък Сърбия получи официално статут на държава – кандидатка и е въпрос на време това да се случи  и с останалите понетциални кандидатки на Балканите. В крайна сметка ние се стремим към силна и единна Европа, а не обединена част от Европа.

Европейска солидарност и интеграция


Идеологически европейската общонст е насочена към всички демократични страни на Стария континент, желаещи да се приобщят към проспериращото семейство на Запада, искащи да споделят и обогатят своите куртури и да потърсят и предложат нови хоризонти на развитие за своите граждани.
Страни като Хърватия, Сърбия, Македория и дори наскоро приъединилите се Румъния и България, с далеч по-нисък жизнен стандарт, но не по-малко желание за икономически растеж и реализация, гледат на Европейския съюз като на разковничето към успеха по пътя на благоденствието и охолството- общочовешката представа за щастие. Никой не би отказал средния доход на един германец, никой не би отказал социалните привилегии на един швед и именно това е олицетворението на съюза за обикновения гражданин, именно това се предлага на един "гражданин на Европа".
Но обикновеният поданик на развиващите се страни не вижда изискванията за присъединение, не е наясно с изравняването на стандарти, съгласуването на политики в областа на енергетиката, селското стопанство, транспорта. Той бленува за неизчерпаемите европейски фондове, без да се замисля, че те произлизат от данъците на обикновени граждани като него, които съвестно дават своя принос към светлата идея на евроинтеграцията.
Идеологиите са винаги възвишани, насочени към по-добрия утрешен ден на цялото човечество, но когато става дума за прилагането им на практика, неизбежно се сбъскваме с несъвършенството на човешката природа. Какво се случва, ако немският или френски подъник намира за несправедливо част от възнаграждението му да потъва във фондове за помощи и фининансиране на съмнителни проекти, не винаги ефикасно контролирани от Европейската комисия или вижда страната си пренаселена от хора, живеещи от престъпна дейност? Тези негативни примери несъмнено поставят въпроса до къде трябва да се разпростре разширяването на съюза, особено пред страните, предоставящи основния процент от европейския бюджет.
Европейската интеграция трябва да е достъпна за всички. Добавянето на нови изискрания и ограничения не би могло напълно да реши наболелите проблеми на оголемяващото се европейско семество, когато то все по-трудно се справя със собтвения си капацитет. По-широка солидарност и внимание към конкретното биха били стъпка към сплотяването и разширяването на Европейския съюз. В крайна сметка целта е обединена Европа, а не обединена част от Европа.