сряда, 4 април 2012 г.

Европейска солидарност и интеграция


Идеологически европейската общонст е насочена към всички демократични страни на Стария континент, желаещи да се приобщят към проспериращото семейство на Запада, искащи да споделят и обогатят своите куртури и да потърсят и предложат нови хоризонти на развитие за своите граждани.
Страни като Хърватия, Сърбия, Македория и дори наскоро приъединилите се Румъния и България, с далеч по-нисък жизнен стандарт, но не по-малко желание за икономически растеж и реализация, гледат на Европейския съюз като на разковничето към успеха по пътя на благоденствието и охолството- общочовешката представа за щастие. Никой не би отказал средния доход на един германец, никой не би отказал социалните привилегии на един швед и именно това е олицетворението на съюза за обикновения гражданин, именно това се предлага на един "гражданин на Европа".
Но обикновеният поданик на развиващите се страни не вижда изискванията за присъединение, не е наясно с изравняването на стандарти, съгласуването на политики в областа на енергетиката, селското стопанство, транспорта. Той бленува за неизчерпаемите европейски фондове, без да се замисля, че те произлизат от данъците на обикновени граждани като него, които съвестно дават своя принос към светлата идея на евроинтеграцията.
Идеологиите са винаги възвишани, насочени към по-добрия утрешен ден на цялото човечество, но когато става дума за прилагането им на практика, неизбежно се сбъскваме с несъвършенството на човешката природа. Какво се случва, ако немският или френски подъник намира за несправедливо част от възнаграждението му да потъва във фондове за помощи и фининансиране на съмнителни проекти, не винаги ефикасно контролирани от Европейската комисия или вижда страната си пренаселена от хора, живеещи от престъпна дейност? Тези негативни примери несъмнено поставят въпроса до къде трябва да се разпростре разширяването на съюза, особено пред страните, предоставящи основния процент от европейския бюджет.
Европейската интеграция трябва да е достъпна за всички. Добавянето на нови изискрания и ограничения не би могло напълно да реши наболелите проблеми на оголемяващото се европейско семество, когато то все по-трудно се справя със собтвения си капацитет. По-широка солидарност и внимание към конкретното биха били стъпка към сплотяването и разширяването на Европейския съюз. В крайна сметка целта е обединена Европа, а не обединена част от Европа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар