Разширяването на Европейския съюз

Разширяването е една от основните стратегически цели пред ЕС и то е правно уредено в Договора за ЕС от 1992 година.

Там е посочено, че всяка демократична европейска страна има право на членство, стига тя да се ръководи според принципите на свободата и демокрацията, съблюдаването на човешките права и основни свободи, както и върховенството на закона.

Това право не трябва да бъде ограничавано.

Обявяването против разширяването би означавало обявяване против устоите на европейската идея за солидарност, равенство и толерантност.

Разширяването на Съюза наред с това  е и важен дипломатически инструмент. Не случейно Европейската комисия го определя като най-ефективния инструмент на външната политика на ЕС.

В икономически аспект то е полезно по отношение на разрастването на общия пазар, така важен за високо развити индустриални страни като Германия.

Разширяването разбира се не е самоцел, не се извършва от днес за утре, а един продължителен и сложен процес, с който не трябва да се спекулира и в който не трябва да се допускат двойни стандарти. 

През 2005 година започнаха преговорите с нашата мюсюлманска съседка Турция и ако те бъдат финализирани,  Европа ще докаже на практика идеите си за превъзмогване на различията по национален и религиозен признак и ще стои още по-стабилно и влиятелно на глобалната сцена.

 Този месец пък Сърбия получи официално статут на държава – кандидатка и е въпрос на време това да се случи  и с останалите понетциални кандидатки на Балканите. В крайна сметка ние се стремим към силна и единна Европа, а не обединена част от Европа.